Абонамент

Точно след час изведнъж просветна – слънцето проби облаците и плахо се показваше. Е – това беше сигурен знак, че е време да потегляме. Местните баби ни упътиха да вървим по улицата право нагоре. Всъщност успоредните улици от двете страни на реката се наричат булевард Мургана Село с булевард. Ама така пише по табелките. Накрая на селото се стига до едно бучащо съоръжение - оказа се, че осигурява вентилацията на медния рудник под планината. Оттук нагоре навлязохме в планинското усое на реката Воздол. Черния път върви покрай нея. На две-три места се налагаше да я пресечем и задачата се оказа не съвсем проста – придошла беше пущината. По едно време се изпречи голям насип от инертни материали – единия път минава вдясно от него, другия отгоре през него, но после пак се сливат.

Склоновете отдясно и отляво са с жълти и червени скали. Такова нещо не бях виждал досега – ама нали злато се добива тук. На един водопад забелязахме, че дори водата има жълт оттенък. По този път вървяхме около час и табелките показаха надясно – пътеката за Мургана продължаваше по страничното дере вдясно. Оттук нататък пътеката не е много ясна, а и маркировката се губи. Табелки /жълти/ имаше тук-там. Към 20 ч. на смрачаване песовете се разлаяха и хижаря нали си ги знае, излезе навън да види кой минава. Не можех да повярвам на очите си – в пълно бойно снаряжение нахълта ухилен Краси. Хванал буса в 16 ч. от София и се домъкна сам. Вечеряхме и разпивахме на свещи докъм 23 ч., като водихме спор /разговор/ с един приятел на хижаря що е то комерсиализация и каква почва има тя по нашите хижи.

Открива се страхотна панорама, но в случая не се виждаше Етрополе – на север в ниското бе облачно. Тук на върха си намерих една почерняла монета от 1974 г. Прибрах си я, но реших и аз да оставя една, така че ако някой ходи натам и я види – негова си е. След половинчасова дрямка и препичане на слънцето тръгнахми до слизаме направо към хижата по южния склон. Забравих да кажа, че нямаше и вятър, което е рядко явление за билото на Стара планина. Снегът по високото беше на петна, в горите имаше и по-големи преспи. Замислих се как недошлите изпускат страхотното време и понеже визитката на Краси беше в портфейла ми, взех че му звъннах. Той беше възпрепятстван от внезапно въникнал проблем, но като чу за времето и обстановката усетих как се поразколеба. Информирах го какви бусове има за Челопеч и му пожелах да решава бързо проблема и да идва.